Той се затваря в мълчание, заграждайки се, а тя, напротив, се впуска на пълни обороти и излива всичко, което е кипнало.
Той възприема нейната емоционалност като истерия, тя разчита в мълчанието му презрение и безразличие, според кореспондента на .
Вие се карате не за същността на проблема, а за това, че говорите на различни емоционални диалекти и всеки вик или пауза се приема като лична обида. Конфликтът се превръща не в начин за решаване на проблема, а в бойно поле, където не аргументите нараняват, а самият начин, по който са представени.
Снимка: Pixabay
И основната задача не е да докажете правотата си, а да разшифровате чуждия езиков код и да го преведете на своя. Тези стилове се коренят в детството и заучените модели на поведение.
Човек, който мълчи, често в миналото е пренебрегвал чувствата си или се е подигравал с тях – неговото мълчание не е манипулация, а защитна броня. Този, който крещи, може да е израснал в среда, в която се е чувал само силният глас, и за него мълчанието на партньора е равносилно на смъртна опасност отново да бъде пренебрегнат.
Вие не просто сте ядосани – вие отчаяно се опитвате да стигнете един до друг, използвайки единствения език за оцеляване, който знаете и който за другия звучи като враждебен шум. Първата стъпка към примирието е да признаете, че разликата в стиловете не прави единия добър, а другия лош.
Те просто са различни стратегии на нервната система за справяне със заплахата. Вашата задача не е да преобразявате партньора си, а да създадете общ, трети език, който и двамата да разбирате.
Например се съгласете, че в момента на разгара на емоциите „мълчаливият“ се задължава да не изпада в пълно игнориране, и кажете: „Трябват ми 20 минути, за да се успокоя и да събера мислите си, след което ще продължим. А „крещящият“ в отговор се опитва да не го гони, а да даде това време, възприемайки го не като отказ, а като необходимо условие за качествен диалог.
Изключително важно е да се отдели съдържанието от процеса. Можете да кажете: „Чувам, че сте ядосан, защото съм закъснял (съдържание), но когато крещите, ми е много трудно да го възприема, веднага се затварям (процес).
Позволете ми да изслушам всичките ви аргументи, ако говорим спокойно“. Или: „Виждам, че си мълчалив, и за мен това означава, че ти е все едно.
Ако си ядосан, нека се договорим, че ще го кажеш директно, дори да е през зъби, за да не се налага да гадая вместо теб“. Научете се да коментирате не самия спор, а начина, по който се справяте с него.
С течение на времето, когато основното ви доверие в намеренията на другия се засили, ще започнете да виждате зад начина на изразяване на някой друг – болката, а не атаката. Леденото му мълчание вече няма да се чете като обида, а ще бъде ясен сигнал: „В момента изпитвам толкова много болка, че нямам думи“.
Нейните гръмки сълзи вече няма да са манипулативни, а ще се четат като плач: „Моля те, чуй ме, страхувам се, че губим връзка“. Ще спрете да удряте по стените и ще започнете да търсите вратата към света на другия човек.
Именно в този момент кавгата най-накрая започва да изпълнява конструктивната си функция. Преставате да изразходвате 90 % от енергията си, за да се защитите от начина на караницата, и можете да вложите цялата си енергия в решаването на самия проблем.
Откривате, че по същество искате едно и също нещо – да бъдете чути, разбрани и обичани. Просто преди сте се опитвали да достигнете един до друг, чукайки на съвсем различни врати.
След като развиете общ език на конфликтите, разполагате с невероятен инструмент. Сега всеки проблем, всяка пукнатина може да бъде обсъдена и поправена, защото имате протокол.
Не се страхувате от разногласията, знаете, че можете да ги преодолеете, без да се унищожавате взаимно. И тогава във връзката ви настъпва не идилична, крехка тишина, а солиден, жив мир, в който има място както за спорове, така и за помирения.
Свят, в който дори в най-горещата кавга вие, дълбоко в себе си, оставате от една и съща страна на барикадата – страната на вашата двойка срещу проблема.
Прочетете също
- Защо понякога трябва да си дадете разрешение да се разлюбите: ако чувството е мъртво, но ритуалите остават
- Как да преживеем кризата на смисъла в брака: ако сме заедно, но защо – неясно
