Звучи цинично, но работи: двойка, която е преживяла голяма външна криза – независимо дали става дума за здравословен проблем, финансов срив, конфликт с трета страна или дори съвместно справяне с природно бедствие – често излиза от тази буря не отслабена, а невероятно сплотена.
Когато целият свят ви се струва враждебен, изведнъж се оказвате застанали гръб в гръб с най-верния си съюзник и това рестартира всичките ви любовни системи, съобщава .
В обикновения, премерен живот разногласията се натрупват като прах по ъглите: кой не е изнесъл боклука, кой е похарчил излишни пари, кой е забравил важна дата. Всичко това изглежда важно, докато не удари истински гръм.
Снимка: Pixabay
И тогава тези дреболии моментално губят тежест, разкривайки същността: а кой е той за вас в най-трудния момент? И кой си ти за него? Преодоляването на реални трудности заедно действа като мощен катализатор. То ви принуждава да мобилизирате най-добрите си качества: отговорност, взаимна подкрепа, търпение.
Виждате партньора си в нова светлина – не като източник на битови дразнители, а като опора, надеждно рамо, човек, на когото можете да разчитате, когато земята се изпречи изпод краката ви. Психолозите отбелязват, че в такива ситуации двойката често се връща към основната, проста и дълбока форма на връзка – „ние срещу проблема“.
Ролите на „критикуващия родител“ и „капризното дете“ изчезват, като остават само двама възрастни, обединени от обща цел: да оцелеят, да се съхранят, да преодолеят. Разбира се, кризата може да смаже една връзка, ако тя е била изчерпана към момента на нейното настъпване и е била поддържана добронамерено.
Но ако между вас е останала поне капка искрена обич и уважение, външната заплаха ще подейства като ковашки тигел, скрепяващ разнородните части в монолит. Важно е да осъзнаете, че тук не става дума за това да желаете зло на семейството си.
Става дума за това, че в моменти, когато самият живот хвърля предизвикателства, да можеш да преместиш погледа от взаимните претенции към общата задача. Да престанете да гледате на партньора си като на враг и да го/я възприемате като единствения съюзник в тази битка.
След като преживеем заедно бурята, често настъпва еуфория от интимността. Преминали сте през ада и сте се спасили един друг, а това създава уникална, почти мистична връзка, която не може да бъде унищожена от спор за мръсните чинии.
Знаете най-важното нещо за другия: той е бил до вас в най-лошия ви час. Можете да създадете „изкуствен“ общ враг в мирно време, но не и в лицето на другия.
Например, заемете се с общ сложен проект – ремонт, създаване на бизнес, подготовка за сериозно спортно събитие. Всяка задача, която изисква обединяване на усилията, взаимна подкрепа и преодоляване, работи на същия принцип.
Подобни предизвикателства разкриват истинските ценности. Става ясно кое е наистина важно: не перфектната чистота на къщата, а здравето на любимия човек; не скъп подарък, а неговото или нейното силно рамо, когато всичко изглежда, че се разпада.
Извършва се преоценка, изхвърлят се всички душевни боклуци. Когато бурята отмине, не искате да се връщате към старата референтна рамка.
Вместо да започнете отново да се взирате в дребните неща, опитайте се да поддържате този режим на „заден фронт“. Не забравяйте, че сте екип, а не конкуренти. Че силата ви е в обединението срещу трудностите, а не в борбата помежду ви за лидерство.
Именно след такива изпитания любовта престава да бъде просто чувство и се превръща в съзнателно решение, в целенасочен избор, основан на реалните, а не на въображаемите достойнства на партньора ви. Вие обичате не за нещо, а *въпреки* и *благодарение* на това, което сте успели да преживеете заедно.
Така че ако неприятностите почукат на вратата ви, не загърбвайте веднага връзката. Може би животът ви дава последния и най-силен шанс да забравите за глупостите, да си спомните кои сте един за друг и да излезете от този мрак с нов, неразрушим съюз. Понякога е необходима обсада, за да се изгради крепост.
Прочетете също
- Как да преодолеем „ефекта на сливането“: когато любовта вече не е доброволен избор
- Защо една двойка е като батерия: когато енергията в една връзка се е превърнала в основен дефицит
