Улавяте се, че в прегръдките на партньора си не търсите интимност, а просто топлина, като от нагревателна подложка.
Разказите му за работата предизвикват не интерес, а вътрешен брояч, който отброява минутите до края на разговора, според кореспондента на .
Вие все още се грижите за него, но със същата дистанцирана доброта, с която бихте се грижили за стар, немощен роднина. Няма любов, но има мощна инерция на навика, страх от самотата и смазващо чувство за дълг, които ви пречат да направите крачка към изхода.
Снимка:
Да признаеш това пред себе си е може би най-страшното нещо. Обществото, литературата и киното ни казват, че любовта е вечна и че нейното угасване е признак на слабост, мързел или предателство.
Вкопчваме се здраво в сянката на чувството, убеждавайки се, че това е просто „криза“, че трябва да я изчакаме, или че „всички семейства са такива“. Продължаваме да си играем на щастлива двойка, дори когато вътре в нас вече е израснала пустиня.
Психолозите наричат това състояние „емоционален развод“ – когато формалната връзка се запазва, но емоционалната и интимната близост е мъртва. Партньорите се превръщат в съквартиранти, споделящи общо домакинство.
Често в такава ситуация хората дори не се карат, а просто са… безразлични. А това безразличие е по-страшно от всякаква омраза, защото няма енергия за промяна.
Алексей Резников, специалист по партньорски кризи, го казва така: „Да се държиш за връзка, в която няма любов, от страх или съжаление, е форма на жестокост към себе си и към партньора. Отнемате му възможността да бъде истински обичан, а на себе си – правото на щастие. Понякога най-смелото и честно нещо, което трябва да направите, е да признаете окончателността.“
Да се разлюбиш не означава да затръшнеш вратата веднага. То означава да преминете през трудната вътрешна работа да признаете загубата, да оплачете красивите моменти, които са били, и да спрете да обвинявате себе си или партньора си. Чувствата, както и живите същества, се раждат, живеят и умират. И смъртта им не е катастрофа, а естествен, макар и болезнен, природен закон.
Опитите да „съживим“ мъртво чувство чрез задължителен секс, многократни срещи или терапия често са като опитите да накараме отрязан букет да разцъфне. Той създава само подобие на живот, което е болезнено и за двамата.
Енергията, изразходвана за тази симулация, би могла да отиде за мирен и изпълнен с уважение развод или за възстановяване на връзката във формат на приятелство. Да си дадеш разрешение да се разлюбиш е акт на огромно самоуважение.
Това твърдение: „Животът и чувствата ми са твърде ценни, за да ги пропилявам за симулативна игра. Имам право на истински емоции, дори ако трябва да премина през болката на раздялата, за да го направя.“
Често след такова признание настъпва не хаос, а странно спокойствие. Изчезва постоянното вътрешно напрежение от това, че трябва да лъжеш себе си и да се преструваш.
Най-накрая можете да започнете да говорите с партньора си честно, без надежди и претенции, а като двама възрастни, които теглят чертата под важен етап. Може би това разкритие ще бъде шоковата терапия, която ще разтърси връзката и ще ѝ даде неочакван втори шанс – но на съвсем нова, трезва основа.
А може би това ще бъде началото на една мирна раздяла, след която ще можете да запазите уважението и човешката топлина. Така или иначе, честността пред себе си освобождава огромната енергия, която е била свързана с поддържането на илюзията.
Тази енергия може да бъде насочена към нов живот, към опознаване на себе си, към изграждане на взаимоотношения, в които отново можете да чувствате, а не да се преструвате. Смъртта на любовта не е присъда за вашата личност.
Тя е краят на една история и потенциалното начало на друга. И само като си дадете позволение честно да обърнете тази страница, получавате шанса един ден да напишете нова – такава, в която чувствата ще са истински, а не заимствани от чувство за дълг.
Прочетете също
- Как да преживеем кризата на смисъла в брака: ако сме заедно, но защо – неясно
- Какво се случва, когато спрете да сравнявате партньора си с другите: когато илюзията за „по-добър вариант“ разруши настоящето?
