Спокойно четете книга и изведнъж от дивана се откъсва пухкава мълния и със съскане се втурва през стаята.
Това не е внезапна лудост, а ловен инстинкт, предизвикан от нещо, което просто не сте в състояние да възприемете.
Котката може да реагира на високочестотен звук, например писък на мишка зад стена, който се намира далеч извън обхвата на човешкия слух. Ушите ѝ са съвършен радар, способен да улавя до 85 kHz и да проследява два различни източника на звук едновременно.
Снимка:
Тихото скърцане на дъските на пода или бръмченето на домакински уред за нас е фон, но за нея е конкретен сигнал, който изисква незабавно разследване. Често той е последван от бягство, защото трябва да проверим дали не е плячка.
Вторият често срещан провокатор е невидимото за нас движение. Благодарение на изобилието от пръчици в ретината, котешкото око е усъвършенствано да открива и най-малкото движение, особено в хоризонтална посока.
Прашинка, летяща в слънчев лъч, сянка от завеса, микроскопичен комар – всички те са валидни цели. А широкият 200-градусов зрителен ъгъл позволява на устройството да забележи такова движение с ъгълчето на окото си, дори когато изглежда, че дреме.
Понякога за това е виновно свръхчувствителното докосване. Вибрисите не са просто мустаци, а сложен сензорен апарат по муцуната, лапите и дори опашката.
Колебанията на въздуха от преминаващ човек, най-лекият полъх от вентилацията могат да се възприемат като физическо докосване до невидим обект. И вие трябва да реагирате на него.
Виждал съм от първа ръка колко непредсказуеми са тези задействания. Моята котка може да игнорира изпусната играчка, но минута по-късно да изпадне в паника под леглото, когато чуе микровълновата печка в кухнята да пищи тихо, докато приключва работата си. Неговият свят е изпълнен със сигнали, за които аз просто нямам сетива.
Така че не е необходимо да се карате на домашния си любимец за внезапно появилия се „луд“ половин час. Това не е разглезване, а изключително важно психофизиологично освобождаване. Потискането на тези изблици е все едно да си забранявате да кихате.
Необходимо е не да потушаваме инстинкта, а да му дадем законен отдушник в играта, така че „ловът“ на топка или въдица да замени преследването на призрачни писъци. Следващият път, когато наблюдавате как тя спринтира, си представете, че в стаята за нея едновременно летят няколко топки, пищят невидими гризачи и се разхождат неосезаеми същества.
Поведението ѝ придобива логика и дори драматизъм. Тя не полудява – живее в много по-интензивен и шумен свят от нашия и просто реагира на неговите правила.
Прочетете също
- Как гледаме в очите на котката: размазан портрет на най-важния ни човек
- Как да се научим да чуваме мълчанието на домашния любимец: изкуството да различаваме мира от болката
