В социалните мрежи има перфектни двойки с перфектни пътувания, съпругът на приятелка е направил невероятна изненада, а колега се хвали как съпругата му подкрепя всичките му начинания.
И ето че вече гледате на собствения си, доста добър човек, със съжаление и мисълта: „Но другите са…“, съобщава кореспондентът на .
Този навик да сравнявате, подобно на вирус, неусетно подкопава благодарността и убива уникалността на връзката ви, превръщайки живата връзка във вечна надпревара за призрачен стандарт. Сравнението рядко е
Снимка: Pixabay
Винаги противопоставяме истинския партньор, с цялата му сложност и сутрешен дъх, на идеализирания, филтриран образ на „непознатия“. Виждаме върха на айсберга на чуждото благополучие, без да забелязваме подводната част от кавги, компромиси и скучно ежедневие.
Съзнанието ни ни заблуждава, че някъде съществува лесна, безконфликтна любов, тя просто ни е подминала. Зад това често се крие неудовлетвореност не от партньора, а от собствения ни живот.
Картините на другите хора се превръщат в удобен екран за проектиране на нашите несбъднати надежди и амбиции. Вместо да се занимаваме със собствените си цели, ние се оплакваме на партньора си: ако ти беше друг, моят живот щеше да се развие по различен начин от неговия.
Специалистът по семейна динамика Карина Михеева отбелязва: „Постоянното сравняване е форма на емоционален саботаж. Подсъзнателно търсите доказателства, че сте сгрешили в избора си, за да се освободите от отговорността да работите върху връзката.
Много по-лесно е да мечтаете за митичен „принц“, отколкото да изграждате диалог с реален човек ден след ден.“ Когато сравнявате, вие спирате да виждате партньора си конкретно.
Уникалните му черти, специалният му смях, специфичният му начин на грижа – всичко това се разтваря в мъглата на общите стандарти. Обичате не него, а някаква абстрактна „функция на партньора“ и всеки, който според вас я изпълнява по-добре, автоматично се превръща в заплаха.
Единственият начин да прекъснете този порочен кръг е съзнателно да пренасочите фокуса на вниманието си. Вместо да се питате „С какво е по-лош?“, започнете да се питате: „Какво ценно има в него?
Какво ми дава той, което никой друг не би ми дал?“. Това е упражнение за благодарност, което ви връща от света на илюзиите към реалността. Опитайте да се откажете от оценките за една седмица.
Просто наблюдавайте партньора си като естествено явление, без да е необходимо да му давате точки. Не забелязвайте, че „той отново си е разбъркал чорапите“, а „колко интересно мърка, когато чете книга“. Това променя призмата от критична към познавателна.
Откритото говорене за чувството на неудовлетвореност също може да помогне. Не под формата на упрек („Петя води своята Маша в Париж!“), а като признание за слабост: „Знаеш ли, понякога си мисля, че другите имат всичко по-добре, и тогава се ядосвам на теб и на нашия живот. Но аз не искам това, нека помислим за това, което на нас лично ни липсва?“. Това е честно и конструктивно.
Често след такъв диалог се оказва, че не ви липсва нов партньор, а нови съвместни преживявания, повече внимание или просто забравена романтика. Започвате да подобрявате това, което имате, вместо да копнеете за несъществуващ идеал.
Когато престанете да сравнявате, се случва едно невероятно нещо: влюбвате се отново и отново. Започвате да забелязвате малките, неподправени детайли, които съставляват същността на вашата съвместна история – неговата специалност, общата ви глупава шега, начинът, по който си нагласяте очилата.
Осъзнавате, че връзката ви е уникална, различна от всичко останало, със свой собствен темп на растеж, свои собствени болести и свои собствени триумфи. Безсмислено е да я сравнявате с други, защото просто няма еталони.
Съществува само общото ви желание да направите този организъм здрав и щастлив. И това желание живее само тук и сега, в пространството между вас двамата, а не в превъртащите се ленти и чуждите салони.
И когато най-накрая се откажете от фантомите на „по-добрия живот“, настоящето най-накрая разцъфва в цялата си сложна, неидеална и затова безкрайно ценна окраска.
Прочетете също
- Защо вашата скръб не се превръща в наша: когато загубата разделя двойката, а не я сближава
- Защо трябва да потърсите общ враг: когато кризата във връзката се превърне в точка на израстване
