Не се карате, не изневерявате, изпълнявате вярно ролите си: той е доставчикът, тя е пазителката на огнището.
Те порастват, кариерата им е утвърдена и изведнъж настъпва смразяваща тишина, съобщава кореспондентът на .
Защо сме заедно? Какво ни държи заедно сега, когато големите „проекти“ са завършени? Този екзистенциален вакуум, когато формата е налице, но съдържанието сякаш е изчезнало, е много по-страшен от скандалите на високо ниво, защото срещу него няма тактика, няма враг, с когото да се борим.
Снимка:
Тази криза е естествен етап в развитието на дългосрочните отношения, който психолозите понякога наричат „синдром на празното гнездо“ в разширения смисъл на думата. Когато външните скоби изчезнат – необходимостта да се отглеждат деца, да се гради съвместна кариера, да се „оцелява“ – двойката се изправя пред отворения въпрос: какво сме без тези задачи?
И често се оказва, че през годините на съвместен живот сте забравили как да бъдете просто съпруг и съпруга, а не ефективни съизпълнители. Може да прекарвате вечерите в една и съща стая, но да се чувствате така, сякаш сте разделени от дебело стъкло.
Разговорите се свеждат до обсъждане на сметките и плановете на децата, защото сякаш не са останали теми за сърдечен разговор. Станали сте чудесни домашни партньори, но сте престанали да бъдете любовници и приятели и това осъзнаване идва с горчивина.
Семейният терапевт Виктор Каган смята, че тази криза не е краят, а шанс. „Двойката е изправена пред избор: или да признае, че съюзът им е изчерпал функциите си и е бил само договор за съвместно водене на домакинството, или да намери смелост да изгради нова връзка – вече не по необходимост, а по свободен избор на двама зрели хора“, казва той.
За да изберете второто, трябва да започнете с болезнена честност. Да си признаят един на друг тази празнота, без да се обвиняват. Да кажете: „Мисля, че през годините сме се изгубили някъде.
Хубави сме и тихи, но стана прекалено тихо. Нека се опитаме да намерим нови значения, просто защото сме си ние“.
Спомнете си какво ви свързваше в началото, преди ипотеките и родителските срещи. Какви щури идеи ви хрумнаха тогава? Какви бяха мечтите ви, когато светът беше в краката ви?
Може би е време да извадите тези стари мечти от гардероба и да ги разгледате отново в нова светлина. Започнете да се опознавате отново.
Задавайте въпроси, които не сте задавали от години: „За какво мислиш, преди да си легнеш? От какво се страхуваш? Каква книга, прочетена тази година, бихте ми препоръчали?“. Може да се окаже, че сте живели до непознат човек, който обаче е безумно интересен.
Създайте нов общ проект, но не утилитарен (ремонт, вила), а смислен. Може би това е съвместна доброволческа дейност, изследване на съвсем нова област, писане на блог за хобито ви или просто цел да посетите двадесет нови места за една година.
Трябва отново да се почувствате откриватели, а не пазители на музея на собствения си живот. Важно е да върнете елемента на непрактичност и игра във връзката.
Похарчете време и пари не за нещо полезно за домакинството, а за нещо, което ще зарадва вътрешното дете: спонтанно пътуване, майсторски клас по грънчарство, скок с парашут. Адреналинът и преодоляването заедно са чудесни за изчистване на емоционалните блокажи.
Понякога смисълът се ражда от съвместното връщане към миналото. Прелиствайте стари албуми, припомняйте си забавни и трудни моменти. Разкажете отново общата си история един на друг. Ще се изненадате колко различно си я спомняте и това откритие може да бъде началото на нов диалог.
Ако не можете сами да запълните връзката си с ново съдържание, може би си струва да посетите брачен консултант. Не като лекар за болна връзка, а като водач към една нова, неизследвана територия и за двама ви – територията на осъзнатото партньорство в зряла възраст.
Преодоляването на тази криза е знак за невероятната зрялост на една двойка. Тя е преход от функция на връзката към ценност на връзката.
Оставате заедно не защото трябва, а защото, след като сте преминали през всички възможности, сте избрали един друг наново – вече не като спътници в битката на живота, а като спътници в пътуване към нови хоризонти.
И тогава тишината престава да бъде страшна. Тя е изпълнена с мир, дълбоко разбиране и тиха радост, че след всички пътища, които сте изминали, все още имате за какво да си говорите заедно, гледайки в една и съща посока.
Прочетете също
- Какво се случва, когато спрете да сравнявате партньора си с другите: когато илюзията за „по-добър вариант“ разрушава настоящето
- Защо вашата скръб не се превръща в наша: когато загубата разделя двойките, вместо да ги обединява
