Опитът ви да погледнете в очите на котката с усмивка може да бъде възприет по-скоро като заплаха или предизвикателство, отколкото като дружелюбност.
В котешкия свят продължителният директен поглед е елемент на конфронтация, докато бавното мигане, напротив, е жест на върховно доверие и благосклонност, съобщава .
Опитайте се да присвиете очи и да мигате тихо, сякаш й изпращате въздушна целувка, когато й говорите. Ще се изненадате колко често тя ще ви върне услугата, установявайки първия невербален мост на разбирателство.
Снимка:
Друг ключов момент е зачитането на личното пространство на котката, което е много по-обширно, отколкото предполагаме. Не хващайте котката си на ръце, когато тя спи или я наблюдавате от прозореца.
По-добре е да приклекнете и да протегнете ръка за подушване, като я оставите сама да реши дали е подходяща за галене. Принудителният контакт разрушава крехката сграда на доверието, която се изгражда със седмици.
Котка, която се чувства контролирана, винаги ще бъде по-склонна да общува, отколкото такава, която е притисната против волята си. Научете се да разчитате опашката ѝ – този перфектен барометър за настроението.
Спокойно изправената опашка е признак на дружелюбност и задоволство. Резките, плъзгащи се от една страна на друга удари показват раздразнение, а потрепващият връх – концентрация или леко нетърпение.
Пухкавата „багета“, увита около седналото тяло, е почти философска поза на спокойствие и самодостатъчност. Вниманието към тези детайли превръща съвместното съжителство в пълноценен, макар и мълчалив, диалог.
Локаторите за уши също играят огромна роля. Насочени напред – интерес и любопитство. Обърнати настрани и притиснати към главата – ясни признаци на страх или агресия, сигнал да я оставите на мира.
Ако по време на галене котката внезапно прибере ушите си, това не винаги означава недоволство, понякога ги предпазва от прекалено активно галене. Просто сменете тактиката, като спрете да я галите по главата и се съсредоточите върху бузите и брадичката ѝ, където са разположени нейните ароматни жлези.
Не забравяйте силата на миризмите. За котката, чието обоняние е многократно по-чувствително от нашето, острите миризми на парфюм, цитрусови плодове или битова химия могат да бъдат неприятни и дори непоносими.
Преди да я вземете на ръце, си струва да помислите дали не усещате нещо отблъскващо от нейна гледна точка. Но нейният собствен, познат аромат е миризмата на безопасност и дом.
Играта не е просто развлечение, а свещенодействие, което имитира лов. Спазвайте неговите правила: оставете „плячката“ (играчката на въдицата) да се държи естествено – да се скрие, да замръзне, да избяга.
Завършете заниманието с истинска „победа“ – оставете я да хване и задържи играчката, а след това й дайте лакомство. Това ще задоволи основния ѝ инстинкт и ще създаде положителна асоциация с вас като партньор в нещо важно.
И накрая, приемете за даденост, че котката има право на своите настроения. Един ден тя може да е социална гушкачка, а на следващия – независима съзерцателка.
Ако настоявате за контакт в неподходящо време, само ще я отблъснете. Много по-разумно е да създадете среда, в която тя се чувства комфортно: осигурете вертикална зона за наблюдение, места за криене и стабилен режим.
Истинският общ език се ражда не от опитите да очовечим домашния любимец, а от желанието да разберем същността на котката. Това е език на търпението, наблюдението и уважението към един различен, по-тих, но не по-малко интензивен начин на възприемане на света.
Когато престанете да изисквате и започнете да предлагате, създавате онази невидима, но силна връзка помежду ви, изградена върху свободата, а не върху принудата.
Прочетете също
- Когато мълчанието на котката вика за помощ: езикът на скритата болка
- Защо котката ляга на болното място: биологията на контакта без диагноза
