В оранжерията сме свикнали да разчитаме само на себе си, въоръжавайки се с пръскачки срещу всяко нападение.
Но тази тотална война изтощава както земята, така и нас самите, докато един умен съюз с природата би могъл да свърши половината от работата, съобщава кореспондент на .
Органичното земеделие на закрито не започва със забрана на химикалите, а с покана на правилните гости. Вашата задача не е да превърнете оранжерията си в стерилна камера, а в процъфтяващ град с разнообразно население.
Снимка:
Божанките и лазарките са елитни специални сили срещу акарите. Засадете в ъгъла на оранжерията няколко растения копър, кимион или фиде и те ще примамят тези защитници.
Почвените хищници, като например хищните акари, са невидими за окото, но те могат да бъдат възстановени чрез закупуване на биопрепарати. Те ще патрулират в субстрата, ловувайки на своите растителноядни „колеги“.
Сидератите, засети в оранжерията на освободеното място, не са просто зелен тор. Те са цели фабрики за производство на подходяща микрофлора и убежища за малките полезни същества.
Дори обикновен мулч от слама или окосена трева създава влажен и прохладен микроклимат в близост до земята, където намират убежище бръмбарите – нощни ловци на охлюви и гъсеници.
В такава разнообразна общност болестите просто не могат да се развиват до епидемични размери. Конкуренцията действа и в микробния свят, като потиска патогените по естествен начин.
Този подход изисква от нас да бъдем скромни и наблюдателни. Не трябва да тровим безразсъдно, а първо да се вгледаме по-внимателно: кой е пред вас, вредител или може би вече е пристигнал неговият естествен враг?
Оранжерия, гъмжаща от живот във всякакви форми, е признак за висш пилотаж на градинаря. Това е един крехък, но забележително стабилен свят, който ние не командваме, а само внимателно направляваме.
Прочетете също
- Как хумусът и компостът се борят за място в леглото ви: тънкостите на взаимоотношенията между органичните вещества
- Поливане на чесън и лук с настойка от коприва: цялата истина за зеленото торене
