Той изнася боклука и поправя крановете, тя готви и глади ризи – тази картина е толкова дълбоко вкоренена в културния код, че всяко отклонение от нея все още предизвиква вътрешен протест у много хора.
Несъзнателно продължаваме да играем старите игри, дори ако и двамата работим на пълен работен ден, а след това сме изненадани от натрупаната умора и обида, според кореспондент на .
Къщата се превръща в бойно поле за справедливост, където всяка неизмита чиния е не просто посуда, а символ на неуважение. Скрупульозно пресмятаме кой и колко е вложил, забравяйки, че първоначално сме се обединили не за да водим сметки за ежедневието, а за да сме щастливи заедно.
Снимка:
Проблемът е, че „справедливо“ е силно субективно понятие. За един човек е справедливо да дели всичко наполовина, за друг – да инвестира според възможностите си, за трети – просто да прави това, което работи най-добре, без да се съобразява с половите стереотипи.
Фамилният терапевт Андрей Зберовски отбелязва: „Това, което се случва в семейството, е, че то се разделя на две: „Споровете за ежедневието почти никога не са за ежедневието. Това винаги е спор за ценност, внимание и признание.
‘Не си измил пода’ всъщност означава ‘не оценяваш труда ми и не виждаш умората ми’.““ Изходът не е да се съставя съвършен график на задълженията, който някой така или иначе ще наруши.
Изходът е промяна на парадигмата: да спрем да делим света на „мъжка“ и „женска“ работа и да започнем да го делим на „нашия“ живот. Целта не е да правим всичко заедно, а да направим така, че и двамата да се чувстваме добре в едно общо пространство.
Започнете с един прост въпрос: „Кое е най-трудното нещо за вас в нашето домакинство?“. Отговорите може да ви изненадат.
Може би той мрази да мие чинии, но с удоволствие би поел цялото почистване с прахосмукачката. А тя мрази да ходи до магазина, но обича да се занимава с растенията.
Съгласете се, че всеки се заема с областите, от които изпитва по-малко отвращение или дори малко му харесват. Не е съвършено, но е справедливо.
Останалите, най-нехаресвани задължения могат да се споделят, да се възложат на външни изпълнители или просто да се намалят, ако е възможно. Когато принудата и изборът изчезнат, дори скучните задължения стават по-малко обременителни.
Преставате да бъдете надзирател и затворник в едно и също лице и се превръщате в партньори, които заедно се справят с предизвикателствата на живота. Важно е да се отдели реалното натоварване от перфекционизма.
Понякога единият от партньорите прекарва три часа в чистене, като прави всичко да блести, а след това обвинява другия в бездействие. Но това е проблем на контрола, а не на справедливото разпределение.
Финансовият принос също си струва да се обсъди отделно от очакванията за пола. Ако тя печели повече, защо тя да не плаща големите сметки, а той да поема повече домакински задължения?
Гъвкавостта и прагматизмът са много по-полезни тук, отколкото сляпото следване на традицията. С времето ще осъзнаете, че домакинските задължения не са система за наказание, а просто част от живота, както миенето на зъбите.
И решението кой какво да върши не трябва да се основава на пола, а на логистиката, талантите и текущото натоварване. този модел изисква постоянен диалог и готовност за предоговаряне на договореностите.
Днес той е затрупан с работа – затова тя приготвя вечерята. Утре тя е болна – той поема всичко.
Това е истинска работа в екип. Когато отпадне тежестта на очакванията от типа „ти трябва, защото си мъж/жена“, във връзката настъпва невероятно облекчение.
Най-накрая виждате партньора си не като играч на роли, а като жив човек, с когото можете да се съгласите. а в освободената от оценяващите енергия можете просто да лежите на дивана, да се смеете и да гледате през прозореца. В края на краищата именно заради тези моменти, а не заради идеално почистения под, някога сте решили да бъдете заедно.
Прочетете също
- Защо очакваме партньорът ни да чете мислите ни: ако любовта се е превърнала в изпит по телепатия
- Как да различим любовта от съзависимостта: когато грижата е като затворническа служба
