Когато стресът идва на вълни, ръката посяга към шоколад или социалните мрежи в търсене на разсейване.
Опитваме се да потушим тази вътрешна буря, да я успокоим отвътре, съобщава кореспондентът на .
Но мъдрото тяло упорито ни предлага съвсем различен, древен алгоритъм на действие, записан в нашата ДНК. Стресът всъщност е освобождаване на енергия, заявка за физическо действие.
Снимка: Pixabay
Хормоните кортизол и адреналин подготвят мускулите за бягане или борба, като повишават сърдечния ритъм. Седейки „заклещен“ или превъртайки лентата, тази енергия остава неизползвана, заключена в себе си, което води до чувство на поражение и тревожност.
Отне ми една година терапия, за да осъзная, че моята „ленива“ тревожност е просто нереализирана мускулна готовност. Физическата активност по време на стрес не е просто съвет за „разсейване“.
Това е буквално изпълнение на биологична програма, която тялото ви е задействало. Движейки се, вие метаболизирате хормоните на стреса, като им давате целева употреба.
След двадесет минути бързо ходене на чист въздух нивото на вътрешното налягане спада не защото проблемът е изчезнал, а защото организмът е имал възможност да реагира. Психологът Михаил Зайцев предлага на клиентите си една проста метафора: представете си стреса като ярка, разяждаща боя, пусната в чаша с вода.
Седенето в покой само го раздвижва, оцветявайки цялото ви същество. Движението е процесът на изливане на тази вода в реката, където боята естествено се разтваря и бива отнесена от течението.
Вашата задача е просто да отворите крана. Не е необходимо да поставяте олимпийски рекорди. Понякога е достатъчно да ходите нагоре-надолу по стълбите, да удряте активно боксовия чувал или просто интензивно да търкате подовете.
Целта е да ангажирате големи мускулни групи и да увеличите дишането си. Тялото ви ще ви благодари, а умът ви ще бъде толкова ясен, че решението на проблема може да дойде от само себе си.
Като отказваме да се движим при стрес, ние вървим срещу собствената си природа. Превръщаме един полезен, мобилизиращ механизъм в токсичен товар, който ни трови отвътре навън.
Следващия път, когато усетите, че се „навивате“, опитайте да не говорите със себе си, а да излезете от стаята и да се разходите. Изведете вътрешния си звяр на разходка и той ще престане да драска по вратата на душевното ви спокойствие.
Прочетете също
- Как обикновената тишина лекува нерви: забравен ресурс в света на шума
- Жаждата е лош съветник: защо не бива да пиете вода само „на воля“
