Сидератите са обявени за панацея, а горчицата е истинска звезда сред тях.
Тя се сее, за да подобри състоянието на почвата, но често ефектът е обратен заради една често срещана грешка – късно внасяне в почвата, съобщава кореспондентът на .
Младите, сочни стръкове горчица, включени в почвата преди цъфтежа, бързо изгниват, обогатяват почвата с органични вещества и я правят рохкава. Но ако моментът бъде пропуснат, стъблото става грубо, влакнесто и започва да се дървесинизира.
Снимка:
Изкопавайки такава обрасла горчица, вие запушвате лехата с едри, бавно гниещи остатъци, които през първата година само ще пречат на разсадите, отнемайки им азот за процеса на разграждането им. Вместо очакваната рохкава почва ще получите плътна, неудобна структура с неизгнили пръчки.
Това е класически пример, при който добрите намерения се оказват излишна работа и разочарование. Идеалното време за засаждане на горчица е фазата на бутонизация, когато растението е най-сочно, но все още не е изразходвало цялата си енергия за цъфтеж и образуване на семена.
През този период зелената маса е лесна за раздробяване с лопата или шредер с плоско острие. След включването е полезно да се излее в лехата разтвор на какъвто и да е препарат на ЕМ, който ще ускори процеса на ферментация и ще превърне зелената маса в ценен хумус.
Без това поливане разлагането може да се забави. Ако горчицата прерасне, не я заравяйте.
Окосете и изпратете зелената маса в компостната купчина, но оставете корените в земята – докато се разлагат, те създават система от естествени канали за въздух и вода. Тайната на успеха със страничните торове не е в самото им засяване, а в навременното и компетентно изпълнение на мисията им.
Природата не търпи суета, но и не ви позволява да отлагате.
Прочетете също
- Когато дървото няма нужда от капка вода: парадоксът на есенното поливане
- Защо вертикалното препасване на доматите е грешка, която ви лишава от реколтата: физиология вместо навик
